Етиленът е безцветно, без мирис и запалимо органично съединение с молекулна формула C₂H₄. Той има структура на двойна връзка и е един от най-простите ненаситени въглеводороди. Етиленът обикновено се използва в производството на пластмаси, каучук и разтворители.
Химическа структура и физични свойства на етилена
Етиленът (C₂H₄) е газ без цвят и мирис със структура на двойна връзка (CH₂=CH₂). Неговото молекулно тегло е 28,05 g/mol, плътността е 0,00126 g/cm³, точката на кипене е -103,7 градуса, а точката на топене е -169,4 градуса. Поради структурата на ненаситената си двойна връзка, етиленът може да претърпи присъединителни реакции с други съединения, като пропилен, естери и алкохоли.
Етиленът е реактивна органична молекула и лесно се окислява до съединения като ацеталдехид и оцетна киселина. Когато е изложен на източник на запалване или висока температура на въздуха, етиленът може да изгори, освобождавайки голямо количество топлина.
Методи за производство на етилен
Промишленото производство на етилен се постига главно чрез процеси на рафиниране на нефт и крекинг. В процеса на рафиниране на петрол леките въглеводороди се фракционират и след това се превръщат в етилен чрез каталитичен крекинг или термично разлагане. Освен това, катализаторите често се използват при производството на етилен, като например при окисляването на етилен за получаване на винилов алкохол и хидрогенирането на етилен за получаване на етан.
Приложения на етилена Етиленът има широк спектър от индустриални приложения, предимно в производството на пластмаси и каучук. Поради високата си полимеризационна реактивност, етиленът може да реагира с други мономери, за да произведе много видове полимери, като полиетилен и полипропилен. Освен това етиленът се използва в производството на разтворители, синтетичен каучук, аромати и багрила и покрития.
